AvrorA (Ани)
24 314
22 апр. 2008 г., 10:18

Другата жена.. 

  Поэзия
2103 0 9

Сън ли бе или реалност онзи страстен миг,

когато бяхме само ти и аз на ръба на лудостта?

Душите ни се търсеха, телата ни се сливаха с вик,

избухнахме в екстаз, отнесъл ни във вечността.

 

Нима сега аз трябва да си тръгна, след всичко онова,

което изживяхме, след тази малка лудост споделена?

Поглеждаш ме и казваш ми с очи: “Ти си другата жена!”

Бавно осъзнавам го, но се чувствам раздвоена.

 

Дали да се боря за нещо, изгубено преди да го има

или да се примиря с това, което получавам сега?!

А може би трябва да те забрави душата ми ранима,

за да не страда повече по една изгубена мечта.

 

Но можеш ли да се бориш с порива на сърцето,

да му забраниш да обича така, както обичам те аз!

Обичам безумно всичко в теб – и мъжа, и детето.

Събуждаш в мен неподозирана нежност и страст.

 

Дали някога сърцето ще се примири, че няма да си мой

или завинаги ще е обречено единствено да те мечтае?

Не искам да съм другата жена и търся аз утеха и покой

в надеждата, че все някога и ти така ще ме желаеш...

© Ани Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички от сърце
  • много си добра !!
  • тъжен стих...това е Любовта...носи щастие...носи сълзи...
    прекрасно описани емоции...с обич, Ани.
  • Добре е,че не си ти лирическата.Не ти пожелавам да ти се случи нищо подобно.Бъди щастлива!
  • Благодаря на всички за милите думи! Но не аз съм лирическата героиня За мой късмет имам невероятно щастлив брак и надявам се никога да не разбера какво е да си другата жена
  • Колкото по- бързо лирическата осъзнае, че я използват, а после спокойни и заситени се връщат в семейното гнездо, толкова по- добре. Бъди силна, тегли му шута, докато не е станало късно!
  • Дали някога сърцето ще се примири, че няма да си мой
    или завинаги ще е обречено единствено да те мечтае?
    Не искам да съм другата жена и търся аз утеха и покой
    в надеждата, че все някога и ти така ще ме желаеш...

    Браво,финала е разкошен,като целия ти стих всъщност ....!!!
  • мигът - сбран във великолепен стих,
    винаги ще красят спомените...и наверно
    ще да е едно начало.
    поздрав !
  • Труден е изборът ти, Ани!
    Изживей красотата му и запази спомена!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??