30 sept 2008, 18:42

Другите във мене не познаваш

808 2 18
Другите във мене не познаваш.
Корицата ми твърде е безизразна.
След всяка буря до тебе се изправя -
друга, по-жадна и всевиждаща.

Лицето ми е ново. Многолико.
И страх и смелост в него се спасяват.
Ту влача се, ту бързо се издигам...
И никога една и съща не оставам.

Косите ми са тъмни, или руси -
оплитат страстта ти на ловец
и думите ти стават сладко-мръсни,
докосна ли се в теб, като ветрец.

Другите във мене не познаваш.
В тестето ми кога си ровил?
Играй! Пак ще те спасявам...
Партньоре, в мен са всичките козове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз нали не пиша поезия, трудно намирам кусури. За мен е важно, когато чета, да ми е като музика и да не се "препъвам" в думите. Може би затова не харесвам стихове, написани като разказ. Ми да седне разказ да напише!
  • Силве много ми хареса.раздвижено много образно.Браво
  • Хареса ми! Поздравления!
  • Благодаря Латинка!Това стихотворение е толкова старо и сега като го чета,му намирам много кусури, радвам се,че ти е харесало.Приятна вечер!
  • Много ми харесва! Във Фейсбук , в сайта за литература Многоточие (ако искаш го потърси) има един конкурс по картина...Това много пасва за там. Ще ти бъде интересно.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...