Другите във мене не познаваш
Другите във мене не познаваш.
Корицата ми твърде е безизразна.
След всяка буря до тебе се изправя -
друга, по-жадна и всевиждаща.
Лицето ми е ново. Многолико.
И страх и смелост в него се спасяват.
Ту влача се, ту бързо се издигам...
И никога една и съща не оставам.
Косите ми са тъмни, или руси -
оплитат страстта ти на ловец
и думите ти стават сладко-мръсни,
докосна ли се в теб, като ветрец.
Другите във мене не познаваш.
В тестето ми кога си ровил?
Играй! Пак ще те спасявам...
Партньоре, в мен са всичките козове!
Корицата ми твърде е безизразна.
След всяка буря до тебе се изправя -
друга, по-жадна и всевиждаща.
Лицето ми е ново. Многолико.
И страх и смелост в него се спасяват.
Ту влача се, ту бързо се издигам...
И никога една и съща не оставам.
Косите ми са тъмни, или руси -
оплитат страстта ти на ловец
и думите ти стават сладко-мръсни,
докосна ли се в теб, като ветрец.
Другите във мене не познаваш.
В тестето ми кога си ровил?
Играй! Пак ще те спасявам...
Партньоре, в мен са всичките козове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
