17 may 2025, 12:32

Другият наш живот

  Poesía
254 1 2

 

Чрез стиховете ние живота си допълваме.

Защото в реалния все нещо не ни достига,

все обувката ни стяга и важното ни липсва.

Нещо празно остава и сами го дописваме

и пишейки, с рими изживяваме мечтите си.

А някои само благодарение на написаното

все пак осъществяваме, макар и не на живо.

Не се харесваме, дори воюваме със себе си.

Много ни се иска да сме героя лирически

в реалните за нас, но метафорични стихове.

Даже понякога сами наистина си вярваме.

Рисуваме несръчен ескиз на своето житие,

който прикрит остава дълбоко в душите ни.

За неговото съществуване знаем само ние –

онзи таен и невидим за другите наш живот.

И никой не разбира, че той е най-истинският.

Реалният е само продукт на обстоятелствата.

© Паулина Недялкова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да,така е!Нали кората на динята отвън е зелена!
    А узряла според времето:вкусът зависи от червеното!
    Поздравления за написаното от теб, Паулина!
  • Много ми хареса написаното, Паулина! Истинско е и вярно! Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...