17.05.2025 г., 12:32

Другият наш живот

258 1 2

 

Чрез стиховете ние живота си допълваме.

Защото в реалния все нещо не ни достига,

все обувката ни стяга и важното ни липсва.

Нещо празно остава и сами го дописваме

и пишейки, с рими изживяваме мечтите си.

А някои само благодарение на написаното

все пак осъществяваме, макар и не на живо.

Не се харесваме, дори воюваме със себе си.

Много ни се иска да сме героя лирически

в реалните за нас, но метафорични стихове.

Даже понякога сами наистина си вярваме.

Рисуваме несръчен ескиз на своето житие,

който прикрит остава дълбоко в душите ни.

За неговото съществуване знаем само ние –

онзи таен и невидим за другите наш живот.

И никой не разбира, че той е най-истинският.

Реалният е само продукт на обстоятелствата.

© Паулина Недялкова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паулина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,така е!Нали кората на динята отвън е зелена!
    А узряла според времето:вкусът зависи от червеното!
    Поздравления за написаното от теб, Паулина!
  • Много ми хареса написаното, Паулина! Истинско е и вярно! Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...