Дръж ме за ръката...
Стоя на скалистият бряг,
с краче потопено в морето,
на чайките давам им знак,
че с тях си летя по небето.
Живота с брега си прелях,
морето с съдбата незрима,
на чайките песен изпях,
излъчвам любов нелечима.
Скалистият бряг ме препъна,
морето с вълна ме изправи,
душата на две се прегъна,
когато към мен се отправи.
Във облаци все си витая,
не стъпвам и миг по земята,
със теб да осъмна, мечтая,
и все да държиш ми ръката.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Неземна Todos los derechos reservados
