Стоя на скалистият бряг,
с краче потопено в морето,
на чайките давам им знак,
че с тях си летя по небето.
Живота с брега си прелях,
морето с съдбата незрима,
на чайките песен изпях,
излъчвам любов нелечима.
Скалистият бряг ме препъна,
морето с вълна ме изправи,
душата на две се прегъна,
когато към мен се отправи.
Във облаци все си витая,
не стъпвам и миг по земята,
със теб да осъмна, мечтая,
и все да държиш ми ръката.
© Неземна All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
