Стоя на скалистият бряг,
с краче потопено в морето,
на чайките давам им знак,
че с тях си летя по небето.
Живота с брега си прелях,
морето с съдбата незрима,
на чайките песен изпях,
излъчвам любов нелечима.
Скалистият бряг ме препъна,
морето с вълна ме изправи,
душата на две се прегъна,
когато към мен се отправи.
Във облаци все си витая,
не стъпвам и миг по земята,
със теб да осъмна, мечтая,
и все да държиш ми ръката.
© Неземна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
