15 may 2008, 9:48

Дуел с живота... 

  Poesía
546 0 0

Предизвиках живота на дуел,
надявайки се да спечеля,
сякаш сама се призовах на разстрел,
без даже дума да обеля!

 

Хвърлих бялата ръкавица,
готова за люто сражение,
сълзите се разляха по празната скица,
предричайки моето падение!

 

Потопих се в кръвта
на хиляди загинали войни,
да получа малко от силата
на духовете неспокойни!

 

Безкрайна бе, но загубена, борбата:
заспивах бавно след години,
за мене преобърна се съдбата - 
на смъртта, с душата станахме робини!

 

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??