Дуел с живота...
Предизвиках живота на дуел,
надявайки се да спечеля,
сякаш сама се призовах на разстрел,
без даже дума да обеля!
Хвърлих бялата ръкавица,
готова за люто сражение,
сълзите се разляха по празната скица,
предричайки моето падение!
Потопих се в кръвта
на хиляди загинали войни,
да получа малко от силата
на духовете неспокойни!
Безкрайна бе, но загубена, борбата:
заспивах бавно след години,
за мене преобърна се съдбата -
на смъртта, с душата станахме робини!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зори Всички права запазени
