13 jun 2006, 22:57

Дуенде( Испания) 

  Poesía
2279 0 4

Дуенде, момичето ми, дуенде!
Бедрата ти са градушка, която пониква
след цветовете последни,
като смърт в ритъма се провикват:
Искам те!Гърдите ми не разбират -
“Дуенде, момичето ми, дуенде!”
Нозете ми земята пробиват,
кастанетите вече са бездна…
Нож във сърцето - за да прогледне:
Портокалови корени с петите притискаш.
ДУЕНДЕ, МОМИЧЕТО МИ, ДУЕНДЕ!
Както болест неизлечима да ме поискаш.
Дрехата ти, черната, с отрязан език
по нестинарски над огън да трепне.
Под писъка на иконата с божия лик,
дуенде, момичето ми, дуенде!

 

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??