Jun 13, 2006, 10:57 PM

Дуенде( Испания)

  Poetry
2.5K 0 4

Дуенде, момичето ми, дуенде!
Бедрата ти са градушка, която пониква
след цветовете последни,
като смърт в ритъма се провикват:
Искам те!Гърдите ми не разбират -
“Дуенде, момичето ми, дуенде!”
Нозете ми земята пробиват,
кастанетите вече са бездна…
Нож във сърцето - за да прогледне:
Портокалови корени с петите притискаш.
ДУЕНДЕ, МОМИЧЕТО МИ, ДУЕНДЕ!
Както болест неизлечима да ме поискаш.
Дрехата ти, черната, с отрязан език
по нестинарски над огън да трепне.
Под писъка на иконата с божия лик,
дуенде, момичето ми, дуенде!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...