Д У М И

Вярвах в теб, в твойте думи. А дали били са те за мен...

А може би били са нереални! Паднах аз в твоя плен.

Думи, казани без чувство! Думи, казани... така!

Думи за омая на наивната душа!

Аз не вярвам, че така било е! Ти не си такъв човек!

Ти си нещото, което аз наричам мой късмет!

Ти си Обичта... Животът! Ти си Любовта!

Ти си вярата, с която мога да умра!

И ако трябва, ще си тръгна, стига ти да си добре!

Ако трябва, ще изчезна, стига болката да спре!

И ще тръгна, без да спирам! И ще търся път към теб!

И ще викам, за да те намеря! Винаги съм с теб!!!

Само ме поискай!Само ми подай ръка!

Няма да те разочаровам, обещавам... тук... сега!

В просякиня ме превръща тази обич, тоз копнеж.

Но за мене ти си всичко, докато сърцето ми не спре!

И когато има те за мене! И когато пак при мене спреш!

Ще ти дам това, което мога най-добре!

Ще те милвам, ще те галя! Ще целувам, ще горя!

Любов без думи ти предлагам, за да не сгреша!

Ще говоря с тяло, с очи... с ръце!

И ще търся път към твоето сърце!

Само трябва да решиш! Само трябва да дадеш!

Миг без теб е цяла вечност! Ами цял един живот...???

Ще се справя ли без теб? Вечно ли ще страдам?

Ще забравя ли Голямата любов?

Едва ли... Не... Не зная... Няма!

Дай ми знак и нека продължа!

С теб... без теб! Напред... Назад! Само нека зная как!

Думи, казани от мен с надежда!

Думи, казани от мен с любов!

Думи, ала за кого ли, щом не чуваш моя зов!!!