Д У М И
Вярвах в теб, в твойте думи. А дали били са те за мен...
А може би били са нереални! Паднах аз в твоя плен.
Думи, казани без чувство! Думи, казани... така!
Думи за омая на наивната душа!
Аз не вярвам, че така било е! Ти не си такъв човек!
Ти си нещото, което аз наричам мой късмет!
Ти си Обичта... Животът! Ти си Любовта!
Ти си вярата, с която мога да умра!
И ако трябва, ще си тръгна, стига ти да си добре!
Ако трябва, ще изчезна, стига болката да спре!
И ще тръгна, без да спирам! И ще търся път към теб! ...