Думи без значение са само думи,
но в сърцето удрят - като куршуми.
Казва "Липсваш ми", но пише с други
или търси си почасови услуги.
Как да вярваш ти във време тъй разделно
дет човекът си живее, ей така безцелно.
Дрънка нещо, просто за да има
и вярата в това за него е едва забележима.
Във взаимоотношения е без да иска,
а да ги приключи - не му стиска.
Смачкан е от всичко той по всяко време
и за това, какво ще каже не му ѝ дреме.
После става време за "Прости ми",
но делата му са не така значими.
По път утъпкан вече хванал
и той от общото прихванал.
Е, това е моето заключение,
че това са думи вече без значение.
© Деница Габровска Todos los derechos reservados