8 oct 2014, 22:35

Думи не останаха

662 0 0

   Думи - като оръжие ми станаха.

   С него ти нанасям раните.

   Като щит ми служи словото...

   и като бягство от оковите.

 

   Сълзи - като лек приспиват ме

   в нощ на невъзможно сливане.

   Като истини се стичат

   по копнежа за обичане.

 

   Погледи - като стрели пронизват

   върха на моята житейска призма.

   Като гларуси надничат в мрака,

   докато зъбите на парадокса тракат.

 

   Думи - като орисия ме връхлитат

   сред хоризонта на безмерно скитане.

   Искам да ти давам само смисъла,

   останал от несбъднатото писане.

 

   Ти - като спасение създавам те

   от котвите на тъжното си плаване.

   Като потъване в дълбинна суета

   изплуваш с мрачен порив, Красота.

 

   Творение - като усмивка подарявам те

   във чест на най-великото сдобряване.

   Невидима за мен усмивка паметна,

   след която думи не останаха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...