Думи не останаха

   Думи - като оръжие ми станаха.

   С него ти нанасям раните.

   Като щит ми служи словото...

   и като бягство от оковите.

   Сълзи - като лек приспиват ме

   в нощ на невъзможно сливане.

   Като истини се стичат

   по копнежа за обичане.

   Погледи - като стрели пронизват

   върха на моята житейска призма.

   Като гларуси надничат в мрака,

   докато зъбите на парадокса тракат.

   Думи - като орисия ме връхлитат

   сред хоризонта на безмерно скитане.

   Искам да ти давам само смисъла,

   останал от несбъднатото писане.

   Ти - като спасение създавам те

   от котвите на тъжното си плаване.

   Като потъване в дълбинна суета

   изплуваш с мрачен порив, Красота.

   Творение - като усмивка подарявам те

   във чест на най-великото сдобряване.

   Невидима за мен усмивка паметна,

   след която думи не останаха...