30 nov 2011, 9:49

Думи от нощта

  Poesía » Otra
747 0 3

Светла нощ, лепкава мъгла,

звезди в небето, огнена луна.

Криволичат хора с мисли от деня,

откриващи пътя към дома.

 

Разказват за моменти от минали неща,

загнезващи се в капките роса.

Недоразказани остват там,

а утрото дарява ги с крила.

 

Изпаравят се с капките на сутринта,

илитат заедно с пъстрата дъга,

за да достигнат небосвода

и да разкажат своята история.

 

Поети от ветровете на полъха,

галени сякаш с нежна ръка,

която ще ги отведе до нови места,

до пътя към неопознатите сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...