30 нояб. 2011 г., 09:49

Думи от нощта

746 0 3

Светла нощ, лепкава мъгла,

звезди в небето, огнена луна.

Криволичат хора с мисли от деня,

откриващи пътя към дома.

 

Разказват за моменти от минали неща,

загнезващи се в капките роса.

Недоразказани остват там,

а утрото дарява ги с крила.

 

Изпаравят се с капките на сутринта,

илитат заедно с пъстрата дъга,

за да достигнат небосвода

и да разкажат своята история.

 

Поети от ветровете на полъха,

галени сякаш с нежна ръка,

която ще ги отведе до нови места,

до пътя към неопознатите сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джимбо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...