30.11.2011 г., 9:49

Думи от нощта

744 0 3

Светла нощ, лепкава мъгла,

звезди в небето, огнена луна.

Криволичат хора с мисли от деня,

откриващи пътя към дома.

 

Разказват за моменти от минали неща,

загнезващи се в капките роса.

Недоразказани остват там,

а утрото дарява ги с крила.

 

Изпаравят се с капките на сутринта,

илитат заедно с пъстрата дъга,

за да достигнат небосвода

и да разкажат своята история.

 

Поети от ветровете на полъха,

галени сякаш с нежна ръка,

която ще ги отведе до нови места,

до пътя към неопознатите сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...