21 may 2009, 19:28

Думи прости

  Poesía
845 0 1

С думи прости искам да ти кажа,

че животът ми без теб е празнина голяма.

Придаваш ти цвят красив

на фона на сивата картина.

Караш музиката пак да засвири

и с тихия си шепот даваш ми сили.

Сякаш стана за секунди...

от тогава без теб не мога

и искам пак да виждам твойте очи!

И моля те сърцето,

а не устата чуй ми...!

Вика ли, вика то,

че животът ми без теб е

като музика без ноти.

Доволна съм, че си до мен –

Съдбата този път не бе жестока

и разбра, че аз без теб не мога!

Сърцето отдавна не е било самотно,

защото явно Бог не стоеше безучастно!

Разбра, че от това имам нужда – приятелство

със сила, която може да спре вълните във морето!       

 

 

ПОСВЕТЕНО

 

 

21.05.2009 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...