19 oct 2011, 12:44

Думи в стените

  Poesía » Otra
898 0 23

Различни ще са думите, нали?
Когато те обичам, ще се мразя,
че ги редих във четири стени...
Но четири стени не пазят.

Въображаема, измислена врата -
с по памет нарисувани ключалки.
Любов е дума. Както и смъртта...
И всички ключове са малки.

Когато те обичам, ще ти дам
в две шепи - две различни думи.
Едната ще те прави великан,
а другата ще маха за сбогуване.

 

 

19.10.2011*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • аз пък ти махам за поздрав
  • "Когато те обичам, ще ти дам
    в две шепи - две различни думи.
    Едната ще те прави великан,
    а другата ще маха за сбогуване."

    Разкошен куплет! Силна поанта! Поздрави!

  • "Поèтика (от стгрц. poietiké, ‚поетическо изкуство‘) е раздел на литературознанието изучаващ същността, специфичните особености, функциите и закономерностите в развитието на художествената литература; строежа на литературното произведение; литературните форми и тяхното историческо развитие (жанра във фолклора и литературата, историческите промени в жанрообразуващите стратегии). Поетиката се занимава тясно със стилистиката, стихознанието и поетическата морфология. Поетиката не означава поезия. Поезия произлиза от гръцката дума "poesus" (букв. прев. разкази в стихотворна форма)."
    Цитатът ми е към Цветана Качерилска, на която в същото време и благодаря! На останалите - също! Радвам ви се!
  • !!!!!
  • Разкошен стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...