Oct 19, 2011, 12:44 PM

Думи в стените

  Poetry » Other
903 0 23

Различни ще са думите, нали?
Когато те обичам, ще се мразя,
че ги редих във четири стени...
Но четири стени не пазят.

Въображаема, измислена врата -
с по памет нарисувани ключалки.
Любов е дума. Както и смъртта...
И всички ключове са малки.

Когато те обичам, ще ти дам
в две шепи - две различни думи.
Едната ще те прави великан,
а другата ще маха за сбогуване.

 

 

19.10.2011*

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

  • аз пък ти махам за поздрав
  • "Когато те обичам, ще ти дам
    в две шепи - две различни думи.
    Едната ще те прави великан,
    а другата ще маха за сбогуване."

    Разкошен куплет! Силна поанта! Поздрави!

  • "Поèтика (от стгрц. poietiké, ‚поетическо изкуство‘) е раздел на литературознанието изучаващ същността, специфичните особености, функциите и закономерностите в развитието на художествената литература; строежа на литературното произведение; литературните форми и тяхното историческо развитие (жанра във фолклора и литературата, историческите промени в жанрообразуващите стратегии). Поетиката се занимава тясно със стилистиката, стихознанието и поетическата морфология. Поетиката не означава поезия. Поезия произлиза от гръцката дума "poesus" (букв. прев. разкази в стихотворна форма)."
    Цитатът ми е към Цветана Качерилска, на която в същото време и благодаря! На останалите - също! Радвам ви се!
  • !!!!!
  • Разкошен стих!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...