2 sept 2008, 13:30

Думи за смет 

  Poesía
730 0 9

Думи се блъскат със лакти нахални,

спъват се, падат, ожулени стават,

искам да хвана една, за да кажа...

само че хитро избягват, кръжат ме,

обикалят и жилят, до кръв зъби впили,

аз блокирам отново, заеквам, лавирам...

знаеш, нали ме разбираш, така че

как да ти кажа, когато обаче се сещаш,

нищо лично ли беше, а може би, всъщност...

важно ли беше, не помня гласа ти, защото

пак се отплеснах, в очите не виждам обаче,

крача във кръг и квадрати описват ръцете...

в опит нелеп нещо умно да кажа опитвам,

пръсти кърша, размахвам цигара, горя се,

с удар право в сърцето намирам го скрито...

ето, помня, почакай, ще кажа, не крия,

стигнах думата, вдигам я, цялата знам я,

но сигналът за гласова поща отмери безкрая...

© Мария Магдалена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??