Думи за смет
Думи се блъскат със лакти нахални,
спъват се, падат, ожулени стават,
искам да хвана една, за да кажа...
само че хитро избягват, кръжат ме,
обикалят и жилят, до кръв зъби впили,
аз блокирам отново, заеквам, лавирам...
знаеш, нали ме разбираш, така че
как да ти кажа, когато обаче се сещаш,
нищо лично ли беше, а може би, всъщност...
важно ли беше, не помня гласа ти, защото
пак се отплеснах, в очите не виждам обаче,
крача във кръг и квадрати описват ръцете...
в опит нелеп нещо умно да кажа опитвам,
пръсти кърша, размахвам цигара, горя се,
с удар право в сърцето намирам го скрито...
ето, помня, почакай, ще кажа, не крия,
стигнах думата, вдигам я, цялата знам я,
но сигналът за гласова поща отмери безкрая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Магдалена Всички права запазени
