Думи за смет
Думи се блъскат със лакти нахални,
спъват се, падат, ожулени стават,
искам да хвана една, за да кажа...
само че хитро избягват, кръжат ме,
обикалят и жилят, до кръв зъби впили,
аз блокирам отново, заеквам, лавирам...
знаеш, нали ме разбираш, така че
как да ти кажа, когато обаче се сещаш,
нищо лично ли беше, а може би, всъщност...
важно ли беше, не помня гласа ти, защото
пак се отплеснах, в очите не виждам обаче,
крача във кръг и квадрати описват ръцете...
в опит нелеп нещо умно да кажа опитвам,
пръсти кърша, размахвам цигара, горя се,
с удар право в сърцето намирам го скрито...
ето, помня, почакай, ще кажа, не крия,
стигнах думата, вдигам я, цялата знам я,
но сигналът за гласова поща отмери безкрая...
© Мария Магдалена All rights reserved.
