15 feb 2007, 15:01

ДУМИТЕ

  Poesía
823 0 3

Думите изгубват своя смисъл,
преминали през филтъра на
мъгливата ти мисъл.
Във въздуха увисват
и тежат като олово -
безсмислено, натрапено
от безброй години слово...

Полепват по стените
и като по станиол,
се стичат като
мазни капчици
канабинол.

... Думите изгубват
своя смисъл,
смисъл губи всичко,
дето си написал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Често пъти съм се замислял,че понякога думите са твърде безцветни,слаби и тромави и трудно предават мисълта.Това е повода на написването на това стихче.
  • ... Думите изгубват
    своя смисъл,
    смисъл губи всичко,
    дето си написал.
  • Не винаги, се губи смисъла от думите!
    Поздрав за този стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...