27 mar 2009, 8:06

Думите

  Poesía
607 0 6

  Думите

 

 

  Премерените думи истински ли са?
              С мъгла вълшебна пълна е нощта.
              И сякаш в сляпа истина се блъскам,
              на пътя спряла гола и сама. 

              Главата ми препълна е с поезия,
              а стихове не знам защо не пиша.
              Душата ми е пълна с вдъхновение,
              но трудно ми е без любов да дишам.

              Блести в очите ми дълбока бездна.
              Сърцето ми понякога се спира. 
              Но тръгва, не дочакало надеждата,
              лишила го от шанса да избира. 

              Ще взема себе си и ще си отида.
              Знам, седмица ще ме е тъжно или две.
              И ще прегърна болката обидена.
              Ще ни боли и двете, но... ще спре.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много хубаво!
  • Не знаете колко безкрайно ме ласкаете.Аз не съм поетеса.Просто понякога
    имам красиви мисли, които ме правят по-добра.Това е, което ме прави щастлива.Благодаря на всички вас - поети !
  • Чудесен стих!!!
    Поздравления, Димена!
  • "спри, не си отивай!"... харесах! много!
    присети ме и началото на един стих на Дамян Дамянов:

    Та значи тъй: реши и си отиваш!...
    На добър час! Аз няма да те спра!
    Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
    ала от скръб едва ли ще умра!

    п.п. "ще взема себе си и ще си ида"
    п.п.п. поздравления!


  • Поздрави! Излей душата си щом е пълна с вдъхновение! Ще ти олекне и ще направиш място в нея за истинската любов!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...