Думите
Думите
Премерените думи истински ли са?
С мъгла вълшебна пълна е нощта.
И сякаш в сляпа истина се блъскам,
на пътя спряла гола и сама.
Главата ми препълна е с поезия,
а стихове не знам защо не пиша.
Душата ми е пълна с вдъхновение,
но трудно ми е без любов да дишам.
Блести в очите ми дълбока бездна.
Сърцето ми понякога се спира.
Но тръгва, не дочакало надеждата,
лишила го от шанса да избира.
Ще взема себе си и ще си отида.
Знам, седмица ще ме е тъжно или две.
И ще прегърна болката обидена.
Ще ни боли и двете, но... ще спре.
© Димена All rights reserved.
!
