Думите без глас
Разбирам всичко. Даже и това,
че черното не става бяло.
Че слънцето е толкова и там.
Че думите с гласа са нещо цяло.
Забравям всичко. Може би така
по-лесно тръгвам отначало.
По-лесно си завръщам есента.
По-лесно е да нося свойто тяло.
Минава всичко. Знаеш ли защо?
Не се нуждае да остане.
Защото цяла вечност е било
и прави място друго да застане.
И сигурно съм толкова и там.
Където са ми всички мисли.
Няма невъзможна белота.
И думите без глас не са излишни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Соня Георгиева Todos los derechos reservados
