SoniaGeorgieva (Соня Георгиева)
16 32
Jan 26, 2014, 11:02 PM

Думите без глас 

  Poetry
815 0 11

Разбирам всичко. Даже и това,
че черното не става бяло.
Че слънцето е толкова и там.
Че думите с гласа са нещо цяло.

Забравям всичко. Може би така
по-лесно тръгвам отначало.
По-лесно си завръщам есента.
По-лесно е да нося свойто тяло.

Минава всичко. Знаеш ли защо?
Не се нуждае да остане.
Защото цяла вечност е било
и прави място друго да застане.

И сигурно съм толкова и там.
Където са ми всички мисли.
Няма невъзможна белота.
И думите без глас не са излишни.

© Соня Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??