Думите без глас
Разбирам всичко. Даже и това,
че черното не става бяло.
Че слънцето е толкова и там.
Че думите с гласа са нещо цяло.
Забравям всичко. Може би така
по-лесно тръгвам отначало.
По-лесно си завръщам есента.
По-лесно е да нося свойто тяло.
Минава всичко. Знаеш ли защо?
Не се нуждае да остане.
Защото цяла вечност е било
и прави място друго да застане.
И сигурно съм толкова и там.
Където са ми всички мисли.
Няма невъзможна белота.
И думите без глас не са излишни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Соня Георгиева Все права защищены
