SoniaGeorgieva (Соня Георгиева)
16 32
26 янв. 2014 г., 23:02

Думите без глас 

  Поэзия
745 0 11

Разбирам всичко. Даже и това,
че черното не става бяло.
Че слънцето е толкова и там.
Че думите с гласа са нещо цяло.

Забравям всичко. Може би така
по-лесно тръгвам отначало.
По-лесно си завръщам есента.
По-лесно е да нося свойто тяло.

Минава всичко. Знаеш ли защо?
Не се нуждае да остане.
Защото цяла вечност е било
и прави място друго да застане.

И сигурно съм толкова и там.
Където са ми всички мисли.
Няма невъзможна белота.
И думите без глас не са излишни.

© Соня Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??