1. Думите – Непобедимо Слово

Думите, които идват от сърцето,

тях не може никой да ги спре,

рушат, помитат бента на бетоненото вето,

белезници, щик, затвор ли,

коя е силата, която ще им се опре!?

Мачкат ги, във ъгъла ги тикат,

но валят от незаключено небе,

за тях килии зидат, но те отново бликат

и раждат струята на мощно А Бе Ве!

Сочат им тунел на сляпата посока,

блъскат ги с приклада на цивилизован ред,

мамят ги да газят в тинята дълбока

на удобния и на беззъбия шербет.

Дебнат ги безбройните капани,

вълчи ями, примки и въжета,

спускат им безмилостни закани

с вой из мъртвите полета.

Поемат смело трънения път,

изкачват хванатите в полкове ръце,

в похода си няма да се спрат

развяли вдъхновеното лице!

Идва времето реки да потекат

на думите превърнати в безсмъртно слово,

реките ще шумят и ще зоват

и ще извира словото отново и отново!

Искрения плам на огън слово

издига се, гори сърцата,

не плашат го железните окови,

ръждата няма сила над блестящите карати.

Стрелата преминава през заключени врати,

уцелва право във десетката целта,

със трепет чакат я милионите гърди,

лумва пламъкът из пепелта!

Речта е меч, когато идва от сърцето,

острие на всепобеден легион,

за ней не е открито още вето

и няма сила срещу галопиращия ескадрон!

гр. София, 06.05.2016 г.

Този стих посвещавам на редакторите, колегите по перо и читателите!

Нека всички се борим за едно истинско гражданско общество, а не куцо,

фалшиво, скопено или в пашкули !!!

Димитър - Михаил Христов