Едва ли думите ти истина са,
мога ли пак да ти вярвам,
обичахме се преди тя да ни раздели...
Целувах снимката ти нощ и ден,
исках пак да си до мен,
обичахме се...
Не знам как стана така -
аз давах всичко заради теб,
лъжа бяха думите ти и сега са...
Някога аз те обичах силно,
обичахме се, но ти погуби всичко,
а съдбата раздели ни...
Може би така е най-добре -
да си далече от мен...
© Джулияна Николова Todos los derechos reservados
Поздрави за стиха!!!