Jun 29, 2008, 9:06 AM

Думите ти...

  Poetry
762 0 2


Едва ли думите ти истина са,
мога ли пак да ти вярвам,
обичахме се преди тя да ни раздели...
Целувах снимката ти нощ и ден,
исках пак да си до мен,
обичахме се...
Не знам как стана така - 
аз давах всичко заради теб,
лъжа бяха думите ти и сега са...
Някога аз те обичах силно,
обичахме се, но ти погуби всичко,
а съдбата раздели ни...

Може би така е най-добре -

да си далече от мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулияна Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...