ДУНАВСКИ    БРЯГ

                   ПРИВЕЧЕР  ТОПЛА, ТЕМЕНУЖНА,
                   ТИХА,  ЖЕЛАНА,  НУЖНА...
                   БАВНО  КРАЧА  ПО   БРЕГА
                   И  ГЛЕДАМ  РЕКАТА  С  ТЪГА...

                   ЗВЕЗДИ  ПРОБЛЯСВАТ ВЪВ  ВОДАТА,
                   МУЗИКА   ТИХО   ЗВУЧИ...
                   ОТМИВА   ГРИЖИ, УМОРА.
                   ТРЕВОЖНИТЕ   МИ  МИСЛИ, ДАЛИ?!

                   КОРАБ В  СВЕТЛИНИ   ДОПЛУВА,
                   КАЗВАТ  - КОРАБ   Е   МЕЧТА...
                   ЗВЕЗДИТЕ МИ  ПРОГОНИ...
                   КАК  ЛИ  ДА  СБЪДНА   МОЯ  МЕЧТА?!

                   УТИХНА  БРЕГЪТ, ДАЛИ  РАЗБРА?
                   ДУША  КАК  ГИНЕ,  ГОРИ...
                   И  ЗА  РОД   И   РОДИНА,
                   ЗА  ДРУГ  ЖИВОТ, ЗНАМ СЪРЦЕ  ТЪЖИ...