"Дупки", "ями"

"Дупки, ями"

 

Дребни и ненужни

Неща много има

В живота, има страсти

И емоции ненужни.

Има "магнити",

Пагубни влечения,

Има суета ненужна,

Спорове излишни,

Изпълнени с вреда.

 

Тава са неща все -

Нехигиенични,

Пълни с "бацили"

И "микроби" за духа.

Те го връзват, тези

Дяволчета дребни,

Малки и се радват,

Скачат, наслаждават се

На това илюзорно,

Временно надмощие

Над великана-дух,

На бъдещето - бог.

 

Очертах картина тук

Първоначална на

Едно явление позорно.

Кога човек попадне и

Се върже сам на

Илюзорен стълб. Кога

Слезе сам в дупка

Или яма. Кога на

Себе си вреди си,

И косвено на другите

Човеци, кога

Разваля ритъма 

На времето, и

Пак на него -

Плюс-овият фон.

 

Но да се влезе,

Да се слезе може, и

После ще се

Случи рано или

Малко късно

Следното явление

Нужно и желано.

Ще викне духът,

Решително

Ще се размърда,

Ще напрегне волята

Мускулите свои,

И с едно

Усилие прекрасно,

Плодо-носно, ще започне,

Ще положи се начало 

На едно -

Излизане, изкачване

Очистване.

 

Ще дойде свободата пак,

Ще дойде пак

Радостта желана.

 

Има клопки в

Живота, на неговите

Пътища поставени. 

"Засади"

Има, дебнат те

Да хванат и да

Оседлаят великото

И чистото,

Красивото начало

На човека.

 

Клопка е например

Любопитството,

Алчността за знание,

Мисълта ленива,

Нежелание да се

Гледа, да се наблюдава.

 

Апатията се кога

Поражда? - когато

Трябва да се

На живота "стаята"

И "стаите" от

Паяджини чистят.

Когато вредителят,

Вредителите твои

За приятели ти -

Искаш да признаеш.

Когато вместо

Строго, справедливо

Граничаване,

Ил наказание, ласка

Се опитваш ти

Да даваш. 

На 

Подобно поведение

Душата твоя, твоят

Дух и природата

Съгласие не дават.

И човек унива.

 

А какво е нужно?

Да се поставят

Нещата на техните

Места. Да се знае

Точно кой е тук

Вредителя, противника,

Противо-положника,

"Врага".

Кой приятел скромен

Твой сега е.

Да се изчисти и

Разчисти трябва

Умствената

Атмосфера.

 

Мисъл, воля, стремеж

Към ясен и

Щастлив живот са

Нужни - винаги!

 

Щом

Усети се човек,

Че в ливади тучни,

Или малотревни

Се е устремила

Душата - неговата

"крава" -

Да я спре навреме

Нужда се явява.

За да не излиза

После тя с усилие

И стрес през 

Огради чужди,

Телено-бодливи.

 

Отказ тук предлага

Лесничея от

Всяко любопитство

Крайно,

От ламтене всякакво

Ненужно за

Чужди, ценни уж

Неща.

Труд избран -

Скромен, прозаичен

Свой нека има

Всеки.

И желание твърдо

И неотвратимо -

За излизане от

Всяка дупка и

Обилна на

Микроби -

Яма.

 

***

 

Слава на Велес.

 

Ура

 

Лесничея