Душ

29 nov 2005, 21:04

Poesía

1232 0 2

ЗА ДУША

Душът ме гледа с разплакани кранчета,
безсилно прокапва със глас -
чака затягане, чака разбиране
както и всеки от нас.

Мивката приклюмва тъжно,
смирено крие дългата си шия;
Седи чучурът умълчан,
сякаш тайна е,
че не работи десният му кран...

Тоалетната е все така отворета эа всеки -
тя умее да общува...,
макар че само задници ръкува;
ще стане някой ден звеэда и ще ликува...

Крушката бяла
отгоре седи и наблюдава;
хората влизат иэлизат,
а тя продължава да се раздава...

30.08.2003г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Last^Smile (Рени Радева)

2005-12-10T23:59:13+02:00

не трябва да с отказваш.нали ти разбираш това което си казала,както разбираш и картините си защо не опиташ да побликуваш още нещо-стихотворение,но от по скоро ако имаш!аз ще чакам!
anonimen (Милен)

2005-11-29T21:21:12+02:00

СИГУРНО ИМА НЯКАКВА СКРИТА МИСЪЛ АМА НА МЕН НЕ МИ ДОПАДА.