ЗА ДУША
Душът ме гледа с разплакани кранчета,
безсилно прокапва със глас -
чака затягане, чака разбиране
както и всеки от нас.
Мивката приклюмва тъжно,
смирено крие дългата си шия;
Седи чучурът умълчан,
сякаш тайна е,
че не работи десният му кран...
Тоалетната е все така отворета эа всеки -
тя умее да общува...,
макар че само задници ръкува;
ще стане някой ден звеэда и ще ликува...
Крушката бяла
отгоре седи и наблюдава;
хората влизат иэлизат,
а тя продължава да се раздава...
30.08.2003г.
© Мария Владимирова All rights reserved.