ЗА ДУША
Душът ме гледа с разплакани кранчета,
безсилно прокапва със глас -
чака затягане, чака разбиране
както и всеки от нас.
Мивката приклюмва тъжно,
смирено крие дългата си шия;
Седи чучурът умълчан,
сякаш тайна е,
че не работи десният му кран...
Тоалетната е все така отворета эа всеки -
тя умее да общува..., ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up