22 sept 2021, 17:17

Душа

  Poesía » Otra
649 1 0

Самотата лукс е за душата,

а вярата в своята химера

е нейната храна, но често

оплетени в кордона от емоции

забравяме за своята душа,

започваме да се кланяме на

тленните желания и материалните

блага, но душата помни...

 

тя пътник древен е на таз земя,

но малцина чуват нейните слова,

защото тя с думи не говори,

а повечето търсят все това

и така ръждясват им душите

преди да разцъфтят и обричат се

да търсят неуспешно своя път

до сетния им дъх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Дунев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...