Душа
647
1
0
Самотата лукс е за душата,
а вярата в своята химера
е нейната храна, но често
оплетени в кордона от емоции
забравяме за своята душа,
започваме да се кланяме на
тленните желания и материалните
блага, но душата помни...
тя пътник древен е на таз земя,
но малцина чуват нейните слова,
защото тя с думи не говори,
а повечето търсят все това
и така ръждясват им душите
преди да разцъфтят и обричат се
да търсят неуспешно своя път
до сетния им дъх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Дунев Всички права запазени
