Присядам тихо в мрака, 
никого не чакам... 
Но виждам как звезда
пада бавно сега... 

В танца й вълшебен
очите ми я следват.
Погледът ми е обсебен
и очите ни се срещат. 

После тя до мен застава. 
Трепти свенливо... 
Бляскава жарава! 
Попитах я вежливо:

-Накъде отиваш
по широкия свят, а
при мен се отбиваш,
и съм много богата...

Сърцето ми изпълни 
с трепет и копнеж. 
С косите си сребърни
донесе полъх свеж. 

А моята звезда
ми отговори така:
-При теб съм дошла! 
Ти ме повика с мисълта! 

И аз се отзовах...
Имаш си мечта, 
добре я опознах 
и ще я сбъдна сега!  

-Но може ли да знаеш
за какво мечтая? 
Или пък гадаеш 
какво желая? 

- Ти ще ми кажеш, 
но сега с мен ела! 
Може ли да станеш
и ми дай ръка! 

Подчиних се. 
Подадох ръка, 
потопих се
във бяла светлина...

А очите си затворих, 
полетях над света... 
И не проговорих,
имах сбъдната мечта!

Носех се в простора
лек и ефирен 
и без очи да отворя 
виждах възвишен

духа на Всемира... 
И беше ми леко, 
и беше ми тихо, 
отивах далеко 

и се връщах 
към себе си, 
в моята къща,
наречена Душа...