Душа
Присядам тихо в мрака,
никого не чакам...
Но виждам как звезда
пада бавно сега...
В танца й вълшебен
очите ми я следват.
Погледът ми е обсебен
и очите ни се срещат.
После тя до мен застава.
Трепти свенливо...
Бляскава жарава!
Попитах я вежливо:
-Накъде отиваш
по широкия свят, а
при мен се отбиваш,
и съм много богата...
Сърцето ми изпълни
с трепет и копнеж.
С косите си сребърни
донесе полъх свеж.
А моята звезда
ми отговори така:
-При теб съм дошла!
Ти ме повика с мисълта!
И аз се отзовах...
Имаш си мечта,
добре я опознах
и ще я сбъдна сега!
-Но може ли да знаеш
за какво мечтая?
Или пък гадаеш
какво желая?
- Ти ще ми кажеш,
но сега с мен ела!
Може ли да станеш
и ми дай ръка!
Подчиних се.
Подадох ръка,
потопих се
във бяла светлина...
А очите си затворих,
полетях над света...
И не проговорих,
имах сбъдната мечта!
Носех се в простора
лек и ефирен
и без очи да отворя
виждах възвишен
духа на Всемира...
И беше ми леко,
и беше ми тихо,
отивах далеко
и се връщах
към себе си,
в моята къща,
наречена Душа...
© Людмила Данова All rights reserved.
