6 may 2012, 22:53

Душа 

  Poesía » Otra
762 0 1
Душата ми - безкрайност, оцеляла
от тежки думи, погледи, дела.
Тя някога е била бяла...
А днес - каква ли е сега?
Душата ми - зелена нива,
сега във бурени е тя.
И само тръни и коприва.
Дали е гроб, или душа?...
Тя е пазителят на чувства,
но колко омърсени днес
са те. И колко са ми чужди.
И само някакъв копнеж ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??