13 ene 2009, 8:44

Душа 

  Poesía » De amor
501 0 2

Ще те нарека със име,

ще те видя в огледалото пред мен.

Ще те чувам да говориш,

ще те чувствам всеки ден.


Ала къде ли си не знам,

аз изгубих те отдавна.

Търся те и тук и там,

но страниш от мене явно.


Като разстроена цигулка

стенеш близичко до мен.

Сякаш да ме дразниш и обиждаш

ти е лесно, но на мен...


За мен е трудна тази самота,

във вечността отрязък, голота...

Ограбен да се чувстваш не е лесно.

Нима завинаги ще е така?


Желание последно ако имах,

за теб ли щях да го даря?

Едничка, мъничка надежда,

душата си да върна във плътта.


Защото нея аз изгубих,

или тя отказа се от мен.

А какво остана вътре...?

Сърце, завързано във плен.

© Ирена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??