Душа
Ще те нарека със име,
ще те видя в огледалото пред мен.
Ще те чувам да говориш,
ще те чувствам всеки ден.
Ала къде ли си не знам,
аз изгубих те отдавна.
Търся те и тук и там,
но страниш от мене явно.
Като разстроена цигулка
стенеш близичко до мен.
Сякаш да ме дразниш и обиждаш
ти е лесно, но на мен...
За мен е трудна тази самота,
във вечността отрязък, голота...
Ограбен да се чувстваш не е лесно.
Нима завинаги ще е така?
Желание последно ако имах,
за теб ли щях да го даря?
Едничка, мъничка надежда,
душата си да върна във плътта.
Защото нея аз изгубих,
или тя отказа се от мен.
А какво остана вътре...?
Сърце, завързано във плен.
© Ирена All rights reserved.
