Душа
Колко можеш ти да понесеш?
Душа!
Каква ли карма носиш?
Виж, брули те безмълвие, лъжа!
И бедност кара те да просиш...
Душа!
Зла карма носиш!
Защо тъй често си сама!
А много стъпки покрай тебе боси,
следи рисуват във снега,
кикотят се, бодат с въпроси...
Душа!
Ти блудница сама!
Каква ли карма носиш?
Та влачиш парцалива дрипа,
Накъсана от срещи и раздели,
от загуби човешки!
От гробове...
Ах, как възкръсваш! Как извираш...
след вчера - чакаш ново утре!
Душа!
Отде събираш... Устрем.
И Вярата да се събудиш
след черно-белите видения!
След сълзите,
след кладата от вчера,
от пепелта се раждаш,
птица Феникс.
Душа!
Все чакаш да намериш!
Все търсиш да получиш!
Молиш за признание!
И вярваш...
Ти Душа, страдание!
© Екатерина Димитрова Todos los derechos reservados