Душа

Колко можеш  ти да понесеш?

Душа!

Каква ли карма носиш?

Виж, брули те безмълвие, лъжа!

И бедност кара те да просиш...

Душа!

Зла карма носиш!

Защо тъй често си сама!

А много стъпки покрай тебе боси,

следи рисуват във снега,

кикотят се, бодат с въпроси...

Душа!

Ти блудница сама!

Каква ли карма носиш?

Та влачиш парцалива дрипа,

Накъсана от срещи и раздели,

от загуби човешки!

От гробове...

Ах, как възкръсваш! Как извираш...

след вчера - чакаш ново утре!

Душа!

Отде събираш... Устрем.

И Вярата да се събудиш

след черно-белите видения!

След сълзите,

след кладата от вчера,

от пепелта се раждаш,

птица Феникс.

Душа!

Все чакаш да намериш!

Все търсиш да получиш!

Молиш за признание!

И вярваш...

Ти Душа, страдание!