Къде ли са мойте очи безпорочни
неразтърсени от света тъй проклет
Къде са светлите нощи
обезсмъртени от някой поет
Къде са смислите лъчисти
лъжливо май пропити в мен
Къде остана любовта ми бистра
и на истината доверения ден
Къде запратихте усмивката ми озарена
непознала тя ни грях, ни пламък на порок
Къде наказахте душата ми неопетнена
и научи ли си срамния урок?