17.12.2013 г., 23:12 ч.

Душа 

  Поезия » Философска
745 0 2

Къде ли са мойте очи безпорочни
неразтърсени от света тъй проклет
Къде са светлите нощи
обезсмъртени от някой поет

Къде са смислите лъчисти
лъжливо май пропити в мен
Къде остана любовта ми бистра
и на истината доверения ден

Къде запратихте усмивката ми озарена
непознала тя ни грях, ни пламък на порок
Къде наказахте душата ми неопетнена
 и научи ли си срамния урок?

© Яв Енчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми !
  • Уроци, уроци... Хубаво е да се учим от тях! Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??