Къде ли са мойте очи безпорочни
неразтърсени от света тъй проклет
Къде са светлите нощи
обезсмъртени от някой поет
Къде са смислите лъчисти
лъжливо май пропити в мен
Къде остана любовта ми бистра
и на истината доверения ден
Къде запратихте усмивката ми озарена
непознала тя ни грях, ни пламък на порок
Къде наказахте душата ми неопетнена
и научи ли си срамния урок?
© Яв Енчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
